Мушкато - Pelargonium

Мушкатото е род многогодишни растения, произлизащи от Южна Африка. Латинското наименование идва от гр. πελαργός (pelargos) — „щъркел“ поради приликата между формата на съцветието и главата на щъркела. Българското название „мушкато“ е свързано с непретенциозността на цветето, което, където и да го „мушнеш“, лесно се прихваща.

То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси.

Родът наброява над 400 вида, включително голям брой хибриди. Разновидностите са обединени в няколко основни групи:

• Зонални — Pelargonium zonale, това са повечето градински видове;
• Едроцветни английски — Pelargonium regale, т.нар. кралски видове, а също и домашни;
• Ампелни — Pelargonium peltatum, висящите видове или т.нар. сакъзчета;
• Дъхави (също „ароматни“ или „пъстролистни“) — (Pelargonium graveolens), използвани в парфюмерията заради аромата си;
• Сукулентни — Pelargonium cucullatum.

В родината си - страните по южноафриканското крайбрежие, прародителят на нашите , модерни „висящи мушката" расте като леко провиснал храст с ръбести клони, щитовидни, слабо мъхнати, месести листа и розовочервени цветове. В началото на нашия век от него чрез кръстосване с други диворастящи видове се появили селекции, като виолетовата „Галилея" и розовата „Розова кралица", които все още се култивират. Понастоящем се предлагат висящи и полувисящи мушката с кичечести, полукичести или обикновени цветове, някои от които c месести листа. Отделна група са стъпаловидно висящите сортове. Това са мушката с обикновени, но многобройни цветове, които се самопочистват.

Известни сортове са:
- „Град Париж", розов, обикновен, висящи стъбла дълги до 1,5м, прародител на стъпаловидно висящите сортове.

- „Огнена каскада", огненочервен, обикновен, висящи стъбла, дълги 1,5м, устойчив на атмосферни влияния.

- „Аметист", тъмнолилав, полукичест, къси висящи стъбла.

- „Шугар бейби", светлорозов любителски сорт, дребни кичести цветове висящ, нисък, слабо чувствителен към дъжд.

- „Мексиканка", бяло с червен ръб, едри кичести цветове, висящ, вирее и в полусянка.

- „Красавицата от Гренхен", яркочервено, полукичесто, полувисящо, устойчиво на атмосферни влияния, здраво, размножава се лесно.

- „Солидор", нежнорозово с тъмночервено „око", висящо, бухлато, устойчиво на атмосферни влияния.

- „Тавира", яркочервено, едри кичести цветове, расте бавно, много устойчиво на атмосферни влияния. Новост са висящите мушката, които се размножават чрез семена, като F -хибридите „Съмър шауърс" с различни цветове.

В декоративното градинарство се отглежда предимно видът Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название.

• Период на цъфтене: Април до октомври. Ако ги държите на топло и светло през зимата ще ви радват с обилен цъфтеж и тогава.

• Произход: Южна Африка. 

• Мясторастене: Слънчево до полусенчесто. 

• Субртрат: Оптимална пръст, глинестохумусна градинска пръст. Според много специалисти най-добър субстрат се получава от 3 части градинста пръст, 2 части пясък и 1 част угнил оборски тор. При всички случаи себстрата трябва да бъде с много добри дренажни свойства.

• Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (->> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 20см едно от друго. 

• Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно, но да не се допуска задържане на вода. До края на август се наторява всяка седмица. 

• Други грижи: Прецъфтелите цветове се отстраняват редовно (при сортовете, които не се почистват сами). 

• Презимуване: Да не се прибират с мокри листа. Преди прибирането се отстраняват увехналите и пожълтели листа, твърде дългите филизи се скъсяват. Оставя се на светло при температура 5°С. Стъпаловидно висящите сортове е по-добре да презимуват като резници. Поливат се от време на време. През февруари се подрязват до 2-4 колена на зеленото стъбло и се засаждат в нова пръст. 

• Вредители, болести: Листни въшки, акари, бели мухи, сиво гниене, мушкатово увяхване. 

• Размножаване: Размножава се чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение. През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място.
• През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.

Много красиви изглеждат например розовите висящи мушката до кардиналовочервените сортове Zonal или лилавите Peltafum-хибриди до белите стоящи мушката. При всички случаи направете поне едно пензиране през пролетта и засадете по 5 растения в сандъчета от по 50 см.

Обилното поливане намалява цъфтежа! Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.

 източник