Опунтиа - Opuntia

Цъфтеж: Юли – Август

Този род кактуси са разпространени в цяла

 Америка (от пустинните области до районите с 

висока влажност на въздуха). Има около 200 представители.


Характерното за тях са групираните (най - често по две) плоски плочки, покрити с бодли, които имат вид на заешки ушенца.

Цъфтят през пролетта и лятото в жълто, оранжево, червено, розово и т.н.

Някои от видовете раждат ядливи плодчета с бодлички, наричани кактусови смокини.


В диво състояние опунтиата служи за храна на 
костенурките по Средиземноморието.

По - популярни са Opuntia humifusa, O.compressa,

 O.indica, O.aciculata и т.н.

През зимните месеци се полива по веднъж в 

месеца. По - честото поливане (поне веднъж в 

седмицата) започва през март. През май 

растението расте най - усилено.

Подхранването не е задължително, ако растението 

е пресаждано скоро. Използва се тор за

 сукулентни (по-бедни на азот). През есента и зимата не се подхранва.


Пресаждането е през две - три години.

 Саксията трябва да е съвсем по-малко голяма от

 предишната. Задължително се използва част от 

старата пръст. Ако има наранени или загнили

 части, те се отстраняват.

Вирее на слънце или полу-сянка в градината, у 

дома или в оранжерия. Навън почвата трябва да е 

добре отцеждаща, богата на хранителни вещества.

У дома температурата през зимата не трябва да 

пада под 5 градуса.Най - подходяща е глинената 

саксия с дупки за отцеждане на излишната вода. В

почвата задължително трябва да има пясък и парчета глина.


Размножаване: Чрез семена през пролетта и с резници.


Бодличките на растенията могат да причинят сериозно раздразнение на кожата.

източници

източници

Мушкато - Pelargonium

Мушкатото е род многогодишни растения, произлизащи от Южна Африка. Латинското наименование идва от гр. πελαργός (pelargos) — „щъркел“ поради приликата между формата на съцветието и главата на щъркела. Българското название „мушкато“ е свързано с непретенциозността на цветето, което, където и да го „мушнеш“, лесно се прихваща.

То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси.

Родът наброява над 400 вида, включително голям брой хибриди. Разновидностите са обединени в няколко основни групи:

• Зонални — Pelargonium zonale, това са повечето градински видове;
• Едроцветни английски — Pelargonium regale, т.нар. кралски видове, а също и домашни;
• Ампелни — Pelargonium peltatum, висящите видове или т.нар. сакъзчета;
• Дъхави (също „ароматни“ или „пъстролистни“) — (Pelargonium graveolens), използвани в парфюмерията заради аромата си;
• Сукулентни — Pelargonium cucullatum.

В родината си - страните по южноафриканското крайбрежие, прародителят на нашите , модерни „висящи мушката" расте като леко провиснал храст с ръбести клони, щитовидни, слабо мъхнати, месести листа и розовочервени цветове. В началото на нашия век от него чрез кръстосване с други диворастящи видове се появили селекции, като виолетовата „Галилея" и розовата „Розова кралица", които все още се култивират. Понастоящем се предлагат висящи и полувисящи мушката с кичечести, полукичести или обикновени цветове, някои от които c месести листа. Отделна група са стъпаловидно висящите сортове. Това са мушката с обикновени, но многобройни цветове, които се самопочистват.

Известни сортове са:
- „Град Париж", розов, обикновен, висящи стъбла дълги до 1,5м, прародител на стъпаловидно висящите сортове.

- „Огнена каскада", огненочервен, обикновен, висящи стъбла, дълги 1,5м, устойчив на атмосферни влияния.

- „Аметист", тъмнолилав, полукичест, къси висящи стъбла.

- „Шугар бейби", светлорозов любителски сорт, дребни кичести цветове висящ, нисък, слабо чувствителен към дъжд.

- „Мексиканка", бяло с червен ръб, едри кичести цветове, висящ, вирее и в полусянка.

- „Красавицата от Гренхен", яркочервено, полукичесто, полувисящо, устойчиво на атмосферни влияния, здраво, размножава се лесно.

- „Солидор", нежнорозово с тъмночервено „око", висящо, бухлато, устойчиво на атмосферни влияния.

- „Тавира", яркочервено, едри кичести цветове, расте бавно, много устойчиво на атмосферни влияния. Новост са висящите мушката, които се размножават чрез семена, като F -хибридите „Съмър шауърс" с различни цветове.

В декоративното градинарство се отглежда предимно видът Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название.

• Период на цъфтене: Април до октомври. Ако ги държите на топло и светло през зимата ще ви радват с обилен цъфтеж и тогава.

• Произход: Южна Африка. 

• Мясторастене: Слънчево до полусенчесто. 

• Субртрат: Оптимална пръст, глинестохумусна градинска пръст. Според много специалисти най-добър субстрат се получава от 3 части градинста пръст, 2 части пясък и 1 част угнил оборски тор. При всички случаи себстрата трябва да бъде с много добри дренажни свойства.

• Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (->> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 20см едно от друго. 

• Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно, но да не се допуска задържане на вода. До края на август се наторява всяка седмица. 

• Други грижи: Прецъфтелите цветове се отстраняват редовно (при сортовете, които не се почистват сами). 

• Презимуване: Да не се прибират с мокри листа. Преди прибирането се отстраняват увехналите и пожълтели листа, твърде дългите филизи се скъсяват. Оставя се на светло при температура 5°С. Стъпаловидно висящите сортове е по-добре да презимуват като резници. Поливат се от време на време. През февруари се подрязват до 2-4 колена на зеленото стъбло и се засаждат в нова пръст. 

• Вредители, болести: Листни въшки, акари, бели мухи, сиво гниене, мушкатово увяхване. 

• Размножаване: Размножава се чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение. През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място.
• През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.

Много красиви изглеждат например розовите висящи мушката до кардиналовочервените сортове Zonal или лилавите Peltafum-хибриди до белите стоящи мушката. При всички случаи направете поне едно пензиране през пролетта и засадете по 5 растения в сандъчета от по 50 см.

Обилното поливане намалява цъфтежа! Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.

 източник

Олеандър (зокум) - Nerium oleander

Nerium oleander

Олеандрите - тези прекрасни вечнозелени храсти с дълги и тесни кожести листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна ласка на топлия влажен вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява далечен аромат на море и пясък и се скита сред облените в светлина земи. От тези места е пренесен зокумът. Много отдавна той е прекрачил пределите на Средиземноморието и субтропиците на Азия, за да се превърне в любимо декоративно растение и по нашите ширини. И как да не се харесва, като притежава такова екзотично излъчване и чар. В самото име "олеандър" има мекота и чувственост. Наименованието на този красавец с едри уханни съцветия произлиза от "олео" - миризлив и "андре" - един от гръцките острови, където е видян за пръв път от ботаниците-изследователи.

Наричат го още зокум и лян. Това елегантно храстче лъхти леко, сладникаво и упойващо, и в този аромат има нотка ориенталска страст - тайна, мистична, изпълнена с фантазия. Но зокумът не привлича само с благоуханието си. Той впечатлява предимно с цветовете си, разположени в съцветия по върховете на разклоненията. Те са с петлистна чашка и венче, което образува тръбица, разширена във фунийка с пет дяла. Прости или кичести, те имат и твърде разнообразна багра: бели, светлорозови, розовочервени, кремави, жълти, червеникавооранжеви, карминени, тъмнопурпурни. Съществуват културни форми с жълтозелени и изпъстрени листа. Зокумите се различават и по височина. Някои джуджести сортове достигат едва 30 см, докато голямата част от култивирате порастват до два метра.Короната им се образува от десетина мощни стъбла, които растат буйно и се разклоняват в горната си половина. По тях се подреждат срещуположно двойки листа, които не могат да се сбъркат с листата на никое друго домашно растение. Те са тесни, дълги, твърди, лъскави и кожести с по-светъл централен нерв. По облик напомнят донякъде листата на лавровото дърво, но са значително по-тесни, близки до върбовите. Листата се задържат две, рядко три години предимно по младите клонки.

---

Така растението има зеленина през всички сезони и ние го възприемаме като вечнозелено. У нас широко е разпространена формата 'Splendens Double Pink' с големи кичести наситенорозови цветове със силен аромат.

'Sister Agnus' е олеандър с нежни и изящни лити бели звездовидни цветчета с кремавожълто гърло. По-рядко се среща цъфтящият в светлочервено 'Hardly Red'. Невероятно красива е формата 'Mrs. George Roeding' с големи кичести цветове в пастелнооранжева или кремава багра, които имат приятен сладникав аромат.
По бреговете на италианските реки цъфти див олеандър, но в условията на нашия климат се отглежда в саксии. Верен на средиземноморския си нрав, зокумът расте и цъфти само при много обилно слънце. Затова украсява светли помещения с южно изложение, а лете се изнася на балкони, лоджии, тераси или в двора. Развива се най-добре на по-тежки и богати на хранителни вещества почви. Подходящи са почвени смески, които съдържат глинеста чимовка, листовка, парникова почва и пясък (в съотношение 4:2:1:1) или чимовка, прегорял оборски тор и торф в равни количества с добавки на рогови стърготини (2 кг/м3). В периода на вегетация поливането трябва да е обилно и редовно. Зимно време е необходимо растенията да се внасят в светли и прохладни помещения с температура около 8 - 12бС
Снабдяването с вода следва да се намали така, че между отделните поливки почвата да просъхне. Използвайте преварена вода, за да не стресирате цветето, а и за да улесните усвояването на водата - корените не поемат студената "напитка". Подхранвайте го два или три пъти през лятото с течен тор за цъфтящи или с комбиниран NPK тор. През горещи дни можете и да го "къпете". Ако сте сложили олеандъра върху тераса или плочник, може да излеете няколко кофи вода около саксията му, за да повишите въздушната влажност.

---

Любителите, които отглеждат зокум, знаят че само тези грижи не са достатъчни за формирането на красив хабитус (облик). Съществена роля за превръщането на храста в декоративен първенец има подрязването.То се извършва след прецъфтяване. Зокумът цъфти през лятото, но цветните пъпки се залагат

по върховете на клонките още в предходната есен. Затова се отрязват клончетата, на които е имало цветове, като се оставят само един или два възела. Оттам ще израснат нови клончета, които ще цъфнат следващото лято. Ако сте им осигурили идеални условия: подходяща почва, слънчево място, достатъчно
влага, олеандрите ще създадат по-мощни клонки и ще заложат повече цветни пъпки. Освен по-обилен цъфтеж, с резитбата се постига и по-хубаво оформена и разклонена корона. Растенията не израстват бързо на височина, стъблата им не се оголват и така се поддържат в добро състояние. Може да си позволите и една по-мащабна резитба с цел освежаване на короната - всички стари стъбла се изрязват до основата си и така се "дава път" на младите леторасти, които винаги са по-жизнени и растат с по-голяма енергия. Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18 - 20бС. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните - на всеки три години. Олеандрите са много популярни у нас. Отглеждат се като големи саксийни цветя. През лятото се изнасят в домашните градини със съдовете. Могат да се подредят по периферията на терасата или площадката за отдих и така образуват зелен параван, който да осигури търсеното уединение и интимност. Зокумът може да представлява цветен акцент в градината, ако е поставен правилно. Уместно е кашпите с олеандри да се приютят към чешми, фонтани, каскади или други водни площи. Там условията напомнят на естествените им местообитания. Освен за украса на градината, зокумът е цвете - "запазена марка" за балкон, зимна градина, оранжерия и остъклено фоайе. Новодомците веднага ще го оценят - олеандрите не са скъпи, растат сравнително бързо и за кратко време могат да създадат ефектно озеленяване в помещенията, които са в процес на мебелиране и обзавеждане.

---

Изобилието от прелестни цветове, предлагани в разнообразни багри, както и възхитителният им аромат, правят олеандрите едни от любимите декоративни растения. Но зокумът притежава коварна красота. Животни и птици, имали неблагоразумието да вкусят листата му, умират. Загиват и насекомите, привлечени от нежното и чувствено ухание. Растението е отровно и за хората. Трябва много да се внимава да не попадне сок в очите, устните и нежните части на тялото. След допир или резитби и пресаждане е наложително ръцете да се измиват с 

вода и сапун. Опасно е да се престоява дълго в близост до цъфнал олеандър. В никакъв случай не го отглеждайте в помещенията, в които спите. Особено чувствителни към аромата му са децата - не ги допускайте до растението.
Целебните качества на зокума са добре известни на лечителите. В листата, корените и семената на олеандъра се съдържат множество вещества, които влияят върху сърдечната дейност - подобряват кръвообращението, увеличават силата на съкращенията на сърдечния мускул, забавят честотата, укрепват капилярите. Тези свойства на зокума го правят ценна суровина за лечебни препарати, които са особено ефикасни при сърцебиене, аритмии, сърдечни пороци и недостатъчно кръвообращение. Поради това, че са токсични и имат склонност да се натрупват в организма, лечението с лекарствени средства от олеандър трябва да се осъщестява само по лекарско предписание и строг медицински контрол.

---

 

---

Народната медицина препоръчва зокума при главоболие, безсъние, нервно изтощение, мозъчни инсулти. За целта по-безопасно и резултатно е вдишването на аромата на растението в продължение на пет минути. Олеандърът е с подчертан противомикробен ефект. Специални запарки се използват външно за промивки и компреси при ревматизъм, екземи, лишеи и дори пърхот.

Но ползата от зокума е преди всичко в декоративните му достойнства. Това издръжливо саксийно храстче е винаги усмихнато, изпълва цветната градина с колорит и аромат, дава обилна зеленина и расте бързо. За озеленяване на двора, балкона и дома зокумът се е наложил от десетилетия като фаворит. Ако имате нова къща край морето, в близост до река или язовир, отглеждането на олеандър е задължително. Сами ще се убедите в преимуществата на средиземноморския красавец, а мистичната му природа ще всели в душата ви любов и ориенталска страст. 

Източник

                                                                                                                                                                

Отглеждане:

• Температура:

Умерена топлина - минимална 7ºС през зимата.

• Цъфтене:

Юни до октомври.

• Място:

Слънчево, горещо, защитено от дъжд.

• Светлина:

Избира се възможно най-слънчевото място.

• Почва:

Глинесто - хумусна градинска пръст, оптимална пръст.

• Поливане:

През лятото поливайте обилно. Олеандърът обича да има вода в подложната чиния.

• Торене:

До края на месец август подхранвайте всяка седмица.

• Влажност на въздуха:

не пулверизирайте листата.

• Пресаждане:

ако е необходимо, през пролетта.

• Презимуване:

Преди да го приберете бледите и много дълги издънки трябва да се изрежат. Държи се На светло и прохладно (4-8°С). Поливайте малко. Нужна му е повече топлина от март за да подпомага ранното образуване на цветове. По-младите растения трябва да се пресаждат всяка пролет, а по-старите - по-рядко.

• Вредители, болести:

Най-често - листни въшки и щитоносни въшки, акари, Ascochyta (гъбично заболяване), олеандров рак (бактериално заболяване).

• Размножаване:

Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18 - 20oС. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи съдове. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните - на всеки три години.

• Съвети:

Всички части на Олеандъра са отровни.

• Целебните качества на зокума са добре известни на лечителите. 
• В листата, корените и семената на олеандъра се съдържат множество вещества, които влияят върху сърдечната дейност - подобряват кръвообращението, увеличават силата на съкраще- нията на сърдечния мускул, забавят честотата, укрепват капилярите. 
• Тези свойства на зокума го правят ценна суровина за лечебни препарати, които са особено ефикасни при сърцебиене, аритмии, сърдечни пороци и недостатъчно кръвообращение. 
• Поради това, че са токсични и имат склонност да се натрупват в организма, лечението с лекарствени средства от олеандър трябва да се осъщестява само по лекарско предписание и строг медицински контрол.
• Народната медицина препоръчва зокума при главоболие, безсъние, нервно изтощение, мозъчни инсулти.
•  За целта по-безопасно и резултатно е вдишването на аромата на растението в продължение на пет минути. 
• Олеандърът е с подчертан противомикробен ефект. 
• Специални запарки се използват външно за промивки и компреси при ревматизъм, екземи, лишеи и дори пърхот.

Източник

СЕМПЕРВИВУМ (ДЕБЕЛЕЦ, БАБИН КВАС,ДИВА ЗЕЛКА)

За растението:

Дебелецът се среща в природата в доста широк ареал – от Мароко до Иран, през планините на Иберия, Алпите, Карпатите, Балканите, Турция и Армения, в североизточните части на Сахара и в Кавказките планини. Способността им да съхраняват вода в листата си им позволява да живеят на скалисти, огрявани от слънцето местности в планината. Дебелецът има субтропичен произход, като голяма част от останалите, типични за южна Европа, растения. Името му произхожда от латинското Semper – винаги и vivus – живея. Нарича се така, защото това многогодишно растение запазва зеления цвят на листата си през зимата и е много устойчиво на трудни условия на растеж. Обикновено достига до 8см височина.

Начин на отглеждане:

Семпервивумът не е труден за отглеждане, заради издръжливата си натура. Подходящ е както за домашно, така и за градинско цвете, макар да предпочита температури над 6-7 градуса. Расте много добре в сухи условия и песъчливо-камениста почва, но обича директна слънчева светлина. За почва можете да използвате смес от пясък, глинеста почва и торфен мъх в пропорции 2:1:1. Като домашно растение, можете да го отглеждате дори в малко по-дълбоки чинийки, понеже корените му са много къси.

Светлина:

Обича пряка слънчева светлина, но и частична сянка. Добре е да се постави на място, огрявано от слънцето в определена част от деня, например източен или западен прозорец.

Поливане:

Полива се рядко – веднъж на 3-4 седмици е напълно достатъчно. Пулверизирането не е задължително. Добре е саксията, в която се гледа да не задържа вода, защото Дебелецът е сухолюбиво растение, а и обратното води до загниване на стеблото.

Пресаждане: Лесно се пресажда пролетно време. Размножава се чрез издънки или семе. Новите розети могат да се пресадят в плитка саксия с песъчлива почва. Обикновено цъфти след няколко години растеж. След цъфтежа растението умира, като оставя след себе си много издънки.

Допълнителна информация:

 Наторяване повече от веднъж годишно не е необходимо, тъй като растението няма нужда от много хранителни вещества. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

Източник